Как да (не) превеждаме (или бъди естествен, не бъди буквален)
Започвам с примери за лош превод. Първо най-дребното. Прави ли ви впечатление, че напоследък по разни ТВ предавания, а и из всякакви публични изказвания, все повече се ползват конструкции с подлог, пълните форми на местоименията и т.н. „Аз правя това за моите гости.“ „Когато аз влязох в нейната стая, видях, че тя е сложила нейната рокля“ и т.н. На мен ми звучи тромаво, на вас? Нашият език, благодарение на морфологията си, дава специална свобода да не ползваме задължително подлог, въвел е съкратени форми на местоименията, именно, за да избягва тези досадни и утежняващи израза повторения. ИИ обаче не знае това, то липсва в неговия майчин език, така че – `айде аут и от нашия! `Що да се цепим от колектива? .Аз ще си говоря така, както на мен ми казват от моя компютър и неговите програми, които моите, твоите, техните, ние, вие, те, аз, нас и т.н. Следващият пример е с повтарящото се вече до втръсване „какво се случва“, навлязло в езика ни пак благодарение на автоматичните преводи, буквално ...
